Условията, които трябва да са изпълнени, за да бъде издадено удостоверение А1

Съгласно правото на Европейския Съюз (ЕС) гражданите на държава-членка на ЕС имат право на свободно движение и работа на територията на ЕС, без за това да е необходимо разрешително за работа. С цел реализиране на това право, националните социално – осигурителни системи на държавите-членки са координирани по силата на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане, а именно Регламент (ЕИО) № 574/72. От 1 май 2010 г. са в сила нови координационни регламенти в областта на социалната сигурност – Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009, който установява процедурата за прилагането му.

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 и се удостоверява чрез формуляр А1 – Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност.

Този формуляр не е условие за изпращане на работници в друга държава-членка и не дава право на работа в държава членка на ЕС. Той само удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки за посочения в него период за целите на социалната сигурност/социалното осигуряване/.
За целите на социалната сигурност/осигуряване/ основното правило при определяне на държава, в която да се осигурява заетото/самостоятелно заето лице, е държавата-членка, в която реално се полага трудът. Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).

В  Регламент (ЕО) № 883/2004 чл.12/1/ е предвидено изключение от общото правило – лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от същия този работодател в друга държава членка на ЕС с цел осъществяване на същата или сходна дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на командироващата държава при спазване на определени изисквания.

Посочената разпоредба от Регламента въвежда редица условия, чието изпълнение е абсолютно задължително, за да остане приложимо законодателството на изпращащата държава като изключение от общото правило. Условия  са следните:

               1.съществена дейност в изпращащата държава;

               2.пряка връзка между командированото лице и неговия работодател;

               3.приложимо законодателство-командированото лице да е подчинено на законодателството на изпращащата държава;

               4.срок на командироване;

               5.заместване;

Тези условия подлежат на допълнително изясняване в следваща публикация.

За повече информация и съдействие по настоящата тема, моля свържете се с нас.